НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
„ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИТЕ ХОРИЗОНТИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИНГВИСТИКА”
(ПОСВЕТЕНА НА 90-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. ЙОРДАН ЗАИМОВ)
СОФИЯ - 01. 10. 2011 г.
БЪЛГАРСКИЯТ КОНЮНКТИВ В СИНХРОНЕН И ДИАХРОНЕН АСПЕКТ
Доц. д-р Иван Г. Илиев – ПУ „Пайсий Хилендарски”
ivan_iliev20002000@yahoo.com
Summary
In the article is shown the historical development of the Bulgarian subjunctive mood, compared to the subjunctive mood in other Slavic and Indo-European languages.
Key words: Subjunctive mood, Slavic languages, Bulgarian language.
I. ИСТОРИЯ НА ВЪПРОСА В БЪЛГАРСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ
Наличието или отсъствието на подчинително наклонение в българския език е разисквано неколкократно. Оформили са се две основни групи изследователи – тези, според които такава граматична категория е налице и тези, според които тя липсва в българския език. Като се абстрахираме от възрожденските граматики, например тази на Н. Рилски (1984: 123), който говори за „наклонение сослагателное: ако съм, ако си ...”, като сериозни поддръжници на българския конюнктив могат да се отбележат Вайганд, Маслов и Георгиев, докато основните му противници са Попов и Ницолова. Като илюстрация на подчинително наклонение досега са давани примери от сорта на: Да сте живи и здрави!; Дано само оня го няма ...; Нека пламне земятя ... ; Да не си стъпила на прага ми вече! (Маслов 1962; Маслов 1982: 287-288; Георгиев 1991: 341-342).
У Куцаров (1999: 400) е показано как противниците на конюнктива имат за аргумент факта, че той не е маркиран формално. Попов (1963: 102-103) упреква Вайганд и Маслов, че гледат на българските да-конструкции през призмата на немските, гръцките, латинските и френските конюнктивни форми. Противниците на конюнктива в българския език смятат, че е необходимо задължително формалното маркиране, с което не е съгласен Георгиев (1991: 342), и пренебрегват семантиката. Те не отчитат наличието на формално маркирано подчинително наклонение в останалите славянски езици.
Съществуването на дадена граматична категория не изисква в никакъв случай формално маркиране. Тя може да се изрази не само формално, но и чрез контекст, словоред, интонация,[1] или пък чрез отсъствието на маркер: It is suggested that the conference open (а не opens) at 10 o’clock (Додова, Кацарова 1990: 72-74). Не винаги наличието на един и същ маркер означава наличие на една и съща категория. Съществителните кост и жена са от женски род, независимо, че имат различни окончания, докато окончанието -а в жена и слуга не пречи първото да е от ж. р., а второто да е от м. р. В турски обаче категорията род не съществува, затова не се изразява. Английската дума sheep не се мени по число, но това не значи, че в съчетанията оne sheep ‘една овца’ и ten sheep ‘десет овце’ тя, с помощта на контекста, не изразява единственост и множественост. Релативността също не изисква формални маркери. Въпросът е подробно изследван у Илиев (2011: 294-369), където е показано, че така наречените „релативни частици” (като -то) всъщност са вкаменели модални разширители. За изразяването на релативност не е необходимо наличието на релативна дума - наред с ... the man whom I met, може да се каже просто: ... the man Æ I met.
II. СЕМАНТИКА НА КОНЮНКТИВА
Конюнктивът, също като падежа е натоварен с изразяването на многобройни значения, които сами по себе си представляват отделни граматични категории. Причината, която кара повечето лингвисти да смятат, че съществува категория, наречена конюнктив или родителен падеж, е само фактът, че те се изразяват с един комплект окончания. На практика това, което се нарича конюнктив, често има съвсем други значения. Индоевропейският конюнктив се възстановява по данни от староиндийски, старогръцки и латински, като в трите езика значението му варира, изразявайки недействително, очаквано действие. Значението на конюнктива било сходно с това на оптатива, затова в латински и в германските езици двете категории се сливат, като в първия случай преобладават окончанията на конюнктива, а във втория – на оптатива (Савченко 1974: 290-293, 313-315). Тъй като бъдещето е по-малко познато и по-малко действително, в Омировия гръцки, в латински, в келтските езици конюнктивът може да изразява бъдещи действия[2] (Пак там: 290-291). Изследваната тук категория обаче може да има отношение и към миналите действия за засилване на нереалността: He may come – He might come. Може да съществуват оттенъци в значението. Например, латинските глаголи impero ’заповядвам’ и persuadeo ’увещавам’ изискват подчинено изречение с конюнктивна форма, но iubeo ’заповядвам’ изисква инфинитив. Пак там cum с индикатив означава ’когато’, а с конюнктив означава ’понеже’ (Палмър 1994: 2539-2540). Същият автор показва как в испански контрастът между индикатив и конюнктив може да показва различна модалност:
Siento que aprende (ИНДИК) - Siento que aprenda (КОН)
’Усещам, че той учи’ ’Съжалявам, че той учи’.
В немски също в едни случаи се използва конюнктив, а в други – не. Например: Er bat Peter, er möge pünktlich sein (Атанасова, Сугарева 1992: 59). Но: Betet, daß ihr nicht in Anfechtung fallt! Мт 26. 41 (сег. вр. индикатив вместо fallet - конюнктив).
По-долу ще бъдат показани някои от основните значения на подбудително-желателното наклонение (конюнктива). 1. Подбуда и насърчение[3]: лат. Moriāmur, milites! (Гандева, Милев 1975: 287-288); нем. Еr forderte Peter auf, er solle pünktlich sein (Атанасова, Сугарева 1992: 59); руск. Пусть всегда будет солнце! Формата на подбудителното наклонение е вариативна”: Читай! = Чтоб ты читал!; Пусть я буду первы! = Чтоб я был первы! (РГ 1982 - II: 110-113). 2. Желание (Coiunctīvus optatīvus): лат. Valeant cives mei (Гандева, Милев 1975: 289); стгр. Фåθνáίçò, ¤ Ðñïqôÿ... (Милев, Михайлов 1979: 279); нем. Es lebe der Frieden! (Атанасова, Сугарева 1992: 57); фр. Je desire que vous passiez bien votre examen (Георгиева, Галева 1965: 204-206) – тук има употреба в сложно изречение, която ще се обясни по-нататък; исп. María quiere que venga Juan (Гиргинов, Иванов: 135); англ. Long live the republic! (Додова, Kацарова 1990: 72-75); руск. Вернулась бы она сегодня!; Чтоб она сегодня вернулась! (РГ 1982 - II: 105-107) – всички тези руски форми се наричат желательное наклонение. 3. Заповед и забрана - тази функция на конюнктив-оптатив, също като изразяването на подбуда, дублира императивните употреби. Неслучайно индоевропейският оптатив в славянски е получил значението на императив (Савченко 1974: 291-292, 316): ие. *bherois à гр. öÝñïéò / стб. бери; ие. *bheroite à гр. öÝñïéôе / стб. берэте. Примери от други езици: нем. Er verlasse sofort das Zimmer! (Атанасова, Сугарева 1992: 67); фр. Q’il tire un billet! (Георгиева, Галева 1965: 204-206); руск. К вечеру чтобы все кончилы (Рот 1965: 212-213). 4. Възможност (Coiunctīvus potentiālis) - съответства на условните наклонения в съвременните европейски езици. В класическите езици и в съвременния немски се изразява синтетично чрез конюнктив (или оптатив), което означава, че конюнктивът е първичен по отношение на условното наклонение.: лат. Quaerat aliquis … (Гандева, Милев 1975: 290). Условните наклонения в съвременните романски езици, както и бъдещите прости времена, а също и Würde-формите в немски са новообразувания, което е сериозен аргумент срещу факта, че в славянските езици конюнктивът трябва да се нарича условно наклонение само защото формите му съвпадат с тези на тази категория. Във френски, испански, португалски условното наклонение се образува с окончания, произлизащи от имперфектните форми на латинския глагол habËre, добавени към основа за бъдеще време (Георгиева, Галева 1965: 200). В немски условно действие може да се предаде синтетично чрез конюнктивa или аналитично чрез конюнктивните Wόrde-форми: Ich käme heute gern zu dir, aber ich habe keine zeit; Ich würde heute gern zu dir kommen, aber ich habe keine zeit. (Атанасова, Сугарева 1992: 61). 5. Учтива молба:
нем. Würden Sie so freundlich sein …/Wären Sie so freundlich … (Пак там: 66). 6. Цел: фр. Partez à temps, afin que nous ne vous attendions pas trop longtemps (Георгиева, Галева 1965: 204-206); пол. Kupuję nowe czasopismo, abyście przeczytali ten artykuł (Домбек 1963: 256-257). 7. Преизказване: нем. Еr sagte, Peter sei krank (Атанасова, Сугарева 1992: 57). Най-точното българско съответствие е Той каза, че Петър бил болен. Трябва да се обърне специално внимание на евентуалната връзка на българските преизказни форми с подчинителното наклонение, понеже и при тях, както при условното наклонение се използват елови причастия.
III. СИНТАКТИЧНИ РАЗНОВИДНОСТИ НА КОНЮНКТИВА
Различават се два типа конюнктив – самостоятелен и зависим, който изисква наличието на главно и подчинено изречение, и обикновено изразява желание, заповед, молба, препоръка. Обаче и при самостоятелния конюнктив в повечето случаи се подразбира управляваща дума.
1. ЗАВИСИМ КОНЮНКТИВ
Най-често управляващата дума в главното изречение е глагол, но тя може да бъде също така съществително, прилагателно, местоимение, частица или предикатив. А. След глагол: фр. Je desire que vous passiez bien votre examen (Георгиева, Галева 1965: 204); исп. María quiere que venga Juan (Гиргинов, Иванов: 135); англ. The doctor recommended that I take more exercise (Кеймбридж 2006: 1059); итал. Io penso che tu abbia ragione (Първанов 2003: 278-281). Б. След имена: англ. The report makes the recommendation that no more prisons should be built (Кеймбридж 2006: 1059); руск. Я не достоин, чтобы ты вошел под кров мой Мт 8. 8 (Библия 1994). В. След предикатив: руск. Лучше б тут стояли хaты (РГ 1982 - I: 625); фр. Il est nécessaire que les machines agricoles soient prêtes; англ. It is recommended that the conference open at 10 o’clock. Г. След съюз: фр. Partez à temps, afin que nous ne vous attendions pas trop longtemps (Георгиева, Галева 1965: 204-206); чеш. Neudĕlám to, ledaže by me požádal (Млувник 2007: 102).
2. НЕЗАВИСИМ КОНЮНКТИВ
При самостоятелния или независим тип подчинително наклонение, както беше казано, пораждащата причина на подчиненото действие се подразбира - ’хочу, чтобы это было’ (вж. РГ 1982 - II: 105-107), и такава глаголна форма - изисквам, изискваме, изисква се, би могла да се постави при всички от долните примери (по РГ 1982 - II: 105-107; Маслов 1982: 287-288; Додова, Kацарова 1990: 72-74)[4]: руск. Чтоб она сегодня вернулась!; бълг. Да живее Първи май!; англ. Come what will!
IV. СЛАВЯНСКИЯТ КОНЮНКТИВ
Едни го наричат с истинското му име - Михалик (СЕГО 1994: 376), но мнозинството от авторите причисляват конюнктивните употреби за изразяване на волеизявление, като руск. Я хочу, чтоб к штыку приравняли перо (Ротт 1965: 211), към условното или сослагателно наклонение (Бондарко, Буланин 1967: 124; СЕГО 1994: 164; Хоралек 1992: 276). Не липсват и такива (Матииченко 1962; РГ 1982-II; Домбек 1963; Буюклиев 1989; Далевска-Грен 1997), които игнорират волеизявителната функция на конюнктива в сложните изречения и не причисляват такива примери дори към условното наклонение, но все пак разглеждат сложните изречения, съдържащи конюнктивни форми. Наред с използването на частици (дано, нека, пусть, да/da, naj) при така наречения самостоятелен конюнктив, за образуването на зависимия конюнктив се приема (Рот 1965: 211; СЕГО 1994: 376; Домбек 1963: 247-248), че в структурата му има съюз + условна частица (често съединени) + елово причастие (често наричано глаголна форма за минало време) или просто съюз + кондиционални форми (Бондарко, Буланин 1967: 124; Хоралек 1992: 276; Деянова 1994: 164). Съчетанието от съюз и условна частица варира в отделните славянски езици: чеш. abych, abys, aby ..., словаш. aby, пол. by, aby, żeby, ażeby, д. -луж. by, ako by, lĕc by, až by, aby, gaby, gaž by, г. -луж. zo by, руск. чтоб(ы), дабы, кабы, укр. щоб, белор. каб, словен. da bi, сх. da bi (Хоралек 1992: 276; Домбек 1963: 247-248; СЕГО 1994: 152, 162, 376; Дал 1991: 610; БАСРЯ 2006: 485; Бондарко, Буланин 1967: 124). В чешки подчинителното aby съдържа в себе си съчинителния съюз а. Руският подчинителен съюз да се използва в независимите конструкции (Да здравствует красная армия!).
В южнославянските езици вместо елово причастие може да има спрегаема форма, съвпадаща със сегашното време на индикатива: сх. Došao sam v dvorište da bi se spasio ot hapšenja - но: Došao sam da se prekinem (Далевска-Грен 1997: 532-533); словен. Ves dan delajo, ne da bi šli domov - но: J. D. predlaga, da se vsa stvar odloži (СЕГО 1994: 162). Според Хоралек „условните” форми изразяват възможност (тоест несигурно бъдеще действие – б. м. – Ив. Ил.): Došao sam da bih kupio konja - Дойдох да купя (ако е възможно) кон (Хоралек 1992: 276). Изборът на формите зависи от семантиката и варира в отделните езици. Например: словен. Vem kaj bom storil, da me sprejmo v hiše svoje Лк 16. 4, но сх. Znam šta ću činiti da bi me primili u kuće svoje (Пак там: 517-526). Очевидно е, че всички славянски езици пазят еднакви форми за условно наклонение, което е само една от разновидностите на конюнктива и служи за предаване и на несигурни бъдещи действия, докато бъдещите времена се различават и са образувани по-късно. Изследването на този факт би могъл да промени някои установени положения на праславянската граматична система. Не само в южнославянските езици могат да се използват „индикативни” форми за изразяване на конюнктив. Вж. руск. Пусть я буду первым! = Чтоб я был первым!
Подобно на романските езици, и в славянските се използва конюнктив, когато субектът е различен в главното и подчиненото изречение (Далевска-Грен 1997: 532-533; БАСРЯ 2006: 485; Буюклиев 1989: 154): пол. Posłal ją do Warszawy, żeby zrobiła zakupy; рус. Лукашин встряхнулся, чтоб ноша удобнее легла на плечо; руск. Осмеливаюсь покорнейше просить Ваше преводходительство, дабы приказали снестись о том с А. Ф. Малиновским ...; укр. Писнею посадку закiнчили, щоб швидше яблуньки росли; белор. За мир усюды ўстаў народ, каб не крануў нiбоднай хаты агонь; г. -луж. Přikaza dźecom, zo bychu domoj šli; д. -луж. Smy tam płot stajili, aby luźe do teje jamy njepadnuli; словаш. Ostala by som, keby ma doma deti nečakali.
За романските езици не е характерно да се използва конюнктив, когато вършителят в главното и подчиненото изречение е един и същ: итал. Io penso che tu abbia ragione, но с инфинитив: Io penso di aver ragione (Първанов 2003: 278-281). В славянските езици в този случaй се наблюдават две възможности (Далевска-Грен 1997: 532-533): 1. Конюнктив (в чешки, словашки, лужишки, словенски и сърбохърватски): чеш. Občas vstala, aby přivítala zákazníká; словаш. Prišiel som se nato, aby som sa s tebou porosprával; словен. Prišel sem, da bi vam pomagal; сх. Došao sam v dvorište da bi se spasio ot hapšenja; г. -луж. Młodźina so tu zhromadźue, zo by wotjÌla na dobrowólne brigadowanje; д. -луж. Won jo pśijÌl aby našu zgromaźinu pśigotował. 2. Инфинитив (полски и източнославянските): пол. Pożyczył maszynę do pisania, aby napisać artykuł; рус. Мы носились с борта на борт, чтобы ничего не пропустить; укр. Щоб не заточитись, вона сперлася на стару грушу; белор. Дзед запынiўся, каб разгледзецца.
V. БЪЛГАРСКИЯТ КОНЮНКТИВ
Никой от старобългаристите не се занимава конкретно с конюнктива, освен Бройер (1957). Има и такива, които между другото се спират на някои от особеностите му, като традиционно ги приписват на условното наклонение. Мирчев (1985: 100-103) отбелязва, че при пожелание с частица яр№ (и ¬ша) се използва „условно наклонение” на глагола (яр№ и того да бъ¶хъ не вэдэлъ) и че при подчинените обстоятелствени изречения за цел се използва съюз да плюс глагол в „индикатив” или „условно наклонение” (дрьжаах© и да би не ошьлъ отъ нихъ). Същият автор отбелязва, че в такава функция се среща и съюз яко да. На това явление се спира и Хоралек (1992: 276), който прави уговорка, че във финалните изречения индикативът е по-чест от „кондиционала”, и дава следния пример: молишť и да би прэшьлъ отъ прэдэлехъ ихъ Мт 8. 34 (не цитира паметник). Дограмаджиева (1993: 481-483) също дава примери с двата вида форми, без да ги тълкува като конюнктив: вратьник№ повелэ да бьдитъ Мк. 13. 34 Мар; съвэшташť да и б© №били Йо 11. 53 Мар. От последния пример се вижда, че и в старобългарски конюнктивът може да се използва тогава, когато вършителят в двете изречения е един. Деянова (1970: 162) дава примери от Влахобългарските грамоти (повторени и от Ницолова 1981: 185), които и двете определят като заповедни форми от типа да + перфект: ... и такози ви wрисуетъ господство ми яко да сť сте варувале wт сэхзи бращовэи; и тузи ест мои слуга ... да го сте сте стисн©ле да ми добиток донесет. От показаното личи, че дори да не са били определяни като конюнктив, в старобългарските паметници са съществували конкуриращи се конюнктивно-индикативни форми (различаващи се по степента на модалност). Дадения от Хоралек евангелски старобългарски пример (Мт 8. 34) е следният в различните евангелия: молишť да би прэшелъ отъ прэдэлъ ихь Мар; молишť и да б¶ прэшелъ wть прэдэль их Асем; молишť да би прэшьлъ отъ прэдэлъ µхъ Зогр – но: его молишŻ яко да прэидетъ Сав. От примерите се вижда, че тук също е налице противопоставянето между „индикативни” и „условни” (но изразяващи несигурно бъдеще действие) форми, а също така и конкуренцията между съюзите да би и яко да. Тъй като има паралел в употребата на декларативните и подчинителните съюзи в славянските езици (рус. что – чтобы, сх. да – да би, пол. że – żeby)[5], е логично да се допусне, че яко е първичен славянски конюнктивен съюз.
Употребата на еловия конюнктив, ако може да се нарече така, който изразява несигурно бъдеще действие, вече не е характерна за българския език, но той се среща в дамаскините: защо богь люби и ище да бь¶ха бь¶ле добрь¶ Троян 5 (Иванова 1967: 13); и запечат·ха със печать ... wн°зи трапь ... и запечатиха да не бь¶ нэчто бь¶ло да бь¶ извадень бь¶ль Копр 102 (Милетич 1908: LXIII). В Коприщенския и в Свищовския дамаскини „условно-желателно значение” се използва и със съюз давно/дано: повелэ да го затворќть въ темницу давно бь¶ се обрьналь камьто н¬гова вэра Копр 37 (Милетич 1908: LXIII).
За да се обрисува пълната картина на конюнктива в съвременния българския език трябва да се върви в три насоки: 1. Търсене на още примери, съхранили еловите форми с неопределена футурна семантика, както и на форми, различни от тези за сегашно време, които ги заместват; 2. Търсене на съхранени употреби на конюнктивни съюзи, след които да стоят и индикативни глаголни форми; 3. Търсене на примери за семантични предпочитания на един съюз пред друг за изразяване на различни модални отсенки. Всички тези аспекти са засягани по един или друг начин, но никога не са правени опити да се систематизират като характеристики на съвременния българския конюнктив.
По първия аспект може да се каже следното. Деянова (1985: 70) отбелязва, че в български намираме максимално еднообразие при волунтативните изречение – да + сегашно време, като съвсем рядко може да се използва с модална функция и преизказна форма: Той помоли да не бързаме много - Той помоли да не сме бързали много. Вижда се, че частицата би е заменена със сегашна форма на глагола съм. Може да се направи предположение, че именно настъпващите преизказни форми, формално подобни на конюнктивните, са причина за формалното му ограничаване. Именно в старобългарските паметници, трябва да се търси произходът на днешния елов конюнктив: *... и такози ви wрисуетъ господство ми яко да бисте сť варувале wт сэхзи бращовэи à ... и такози ви wрисуетъ господство ми яко да сť сте варувале wт сэхзи бращовэи. Тъй като една от функциите на конюнктива е да изразява строга забрана, не бива да ни смущава фактът, че авторите, които споменават такива форми сега, най-често ги класифицират като описателни повелителни (Пашов 1989: 145; Ницолова 1981: 185; Вакарелска-Чобанска 2002: 85): След пет минути да си легнал; Да не сте помислиле; Да не съм те видяла повече на улицата! – сравнете с руск. Чтоб я его здесь больше не видел! или словенск. Da mi tega nisi več storil! (СЕГО 1994: 148).
Макар по-рядко, но и в български се срещат случаи, в които също се използва минала глаголна форма, изразяваща модалност: Как би желал аз да бъдеше той един недостоен и нищожен цар! Друмев (по Деянова 1985: 63). Или още: Да беше си отишла – каза Алекси (Деянова 1970: 59). Ако се върнем към дамаскините, ще се види, че там подобни „временни” вариации са нещо съвсем нормално. Милетич (1923: 55; 1908: LXIV), без да достига до изчерпателен анализ, дава и няколко примера, в които всъщност конюнктивното би е заменено от бъдещи (и минали) форми на глагола б©д©, без да се нарушава семантиката: имаши упованiе на пресветая богородица дано я бьди прихранила Свищ 248; ако бъдешь синь бож·и слэзь от кръстать Свищ 139 (сравни с Друмев по-горе); Може да се изпусне и модалната частица, както в поздрава: рекоха му т·е: помогнал° бЌь брате – и вам бЌь помогнал Копр 405.
При втория аспект на търсенето на запазени конюнктивни употреби в българския език в някои примери (по-ранни като хронология) би се пази, но глаголът, макар след съюз да, е в индикативна форма: Нека гори, да би да изгори, у него съм три годин робувал (РБЕ 1981: 522). В този рядък пример със запазено да би по-рано сигурно е имало *... да би изгорял и е интересно, че се използват две паралелни модални думи – нека/да би да (също като руските пусть/чтобы)[6]. Иначе старото да би сега е съхранено във формата да не би за изразяване на предложение, възможност, несигурност, опасение: Майка ù тогава сама ще я подкани, да не би да я чакат там, да не би да се е прибрал Колчо или свекърът ù (РСБКЕ 1955: 218).[7]
Специално внимание ще се обърне на съюза щото. За авторите на речници и граматики на френския език той е естествен конюнктивен маркер в българския език, както личи от долните примери: Je desire que vous passiez bien votre examen. – Желая (щото вие) да издържите добре изпита си (Георгиева, Галева 1965: 204); Je veux que vous veniez – Желая щото вие да дойдете (ФБР 1964: 973). И РСБКЕ (1959: 665) показва подобни примери, категоризирани като консекутивни: На третото заседание се реши, щото в следующото заседание да се изберат подкомисии за отделни въпроси. Ел. Пелин. Конструкцията е много характерна за Л. Каравелов. Андрейчин (1949/50: 83) счита, че Каравелов употребява съюза щото в подчинени финални и следствени изречения под влияние на руското чтобы: Но в Австро Унгария … би желале, щото „опасната бъчва” да пукне колкото се може по-скоро. Не е изключено обаче Каравеловото щото да е остатък от незасвидетелствано в старобългарските и среднобългарските паметници диалектно *чьтобто, което да се е използвало наред с да би/яко да (като в руски). Това твърдение се подкрепя от примери на приименен конюнктив в Троянския дамаскин (Иванова 1967: 17-19): а седма е заповэдь бож∙а щото да не Ήкраднешь; деветата е бож∙а заповэдь щото да не скурвишь ... Пак там може да се види изместване на щото от универсалния съюз дето: а петое зарьчан∙е бож∙е дето да не приб∙ешь нэкога ни христ∙анина нито друга вэра ...[8] В самото начало на паметника (Пак там: 11), където заповедите се изброяват, преди да се тълкуват подробно, няма нито една употреба на щото: а седмо заръчан·е не №кради ... деветое ... дето да не пожалишь съсэдину своему женъта ... Възможно е това да показва, че по-старото щото постепенно е било изместено от дето. Аналогично е положението и в Тихонравовския замаскин (Демина 1971: 47-51).
Не е изключено обаче и съюзът щото да не е вариант на *чтобто, а просто да е заменил стария яко (да) по същия начин както относителното местоимение яко е било заменено от чьто/какво. Във Влахобългарските грамоти наред с еловия волунтатив съществува и индикативен със съюзите яко да, како да (не), нека да (и в сложни изречения): ... понеже просих© господство ми яко да поновим и да №твръдим закони що с© имали ... (Милетич 1896: 47); и такози ви wрису©тъ господство ми како ни единого чловека да не wставите да иде прэс планин© (Милетич 1896: 65)[9]; такози ви говорим нека да доходќт и ваши люде зде ... а никому криво да не б©дет (Милетич 1896: 50)[10]. Оттук лесно би могло да се достигне до употреби като по-късните: *и такози ви wрису©тъ господство ми щото ни единого чловека да не wставите да иде прэс планин©.
По третия аспект от търсенето на конюнктивни остатъци в българския език може да се каже, че редуването на съюзи за изразяване на различни модални отсенки бе споменато по-рано с примери от латински и испански. Деянова (1985: 71, 88-89) обяснява нагледно как при изразяване на опасение изборът на съюз (да/че) е решаващ за смисъла на сложното българско изречение – с да се изразява нежелателност на зависимото действие, а с че се изразява желателност: Страх ме е, да не е пристигнала - Страх ме е, че не е пристигнал още; Не помня да съм бил тук - Не помня, че съм бил тук. В дадените примери единственото, което е останало от формалното изразяване на конюнктива е използването на подчинителен съюз да вместо на декларативен че.
VI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Изнесеният материал показва нагледно формалния и семантичен развой на българския конюнктив в сравнение с другите славянски езици и в общолингвистичен план. Ясно е, че тази пренебрегвана категория трябва да се проучи по-подробно в исторически план, по отделни паметници, и резултатите да намерят своето място в историческото описание на езика.
БИБЛИОГРАФИЯ
Андрейчин 1949/50: Л. Андрейчин. Език и стил на Л. Каравелов. В: Годишник на СУ. Историко-филологически факултет. XLVI. 1949/50, 4.
Атанасова, Сугарева 1992: В. Атанасова, Т. Сугарева. Кратка немска граматика. София. 1992.
Байрамова 1995: М. Байрамова. Етюди за съюзите в Троянския дамаскин. София. 1995.
Библия 1994: Библия. Книги священного писания. Москва. 1994.
Библия 1997: Библия – книги священного писания ветхого и нового завета на церковнославянском языке. Москва. 1997.
БАСРЯ 2006: Большой академический словарь русского языка. 4. Москва. 2006.
Бондарко, Буланин 1967: А. Бондарко, Л. Буланин. Русский глагол. Ленинград. 1967.
Буюклиев 1989: И. Буюклиев. Кратка словашка граматика. София. 1989.
Вакарелска-Чобанска 2002: Д. Вакарелска-Чобанска. Самоковският говор. В: Трудове по българска диалектология и история на българския език. Книга първа. София. 2002.
Веерман 2001: Е. Веерман. Таблици за спрежение на глаголи – немски. София. 2001.
Гандева, Милев 1975: Р. Гандева, Л. Милев. Латинска граматика. София. 1975.
Георгиев 1991: С. Георгиев. Българска морфология. В. Търново. 1991.
Гиргинов, Иванов: Б. Гиргинов, Д. Иванов. Испанска граматика. София. Без дата на издаване.
Дал 1989/1991: В. Даль. Толковый словарь живаго великорускаго языка. Т. 1. С.-Петербург. 1880/Москва. 1989; Т. 4. С-Петербург. 1882/Москва. 1991.
Демина 1971: Е. Демина. Тихонравовский дамаскин. Болгарский памятник XVII в. Исследование и текст. Ч. ІІ. Палеографское описание и текст. София. 1971.
Деянова 1970: М. Деянова. История на сложните минали времена в български, сърбохърватски и словенски език. София. 1970.
Деянова 1985: М. Деянова. Подчинени изречения със съюз da в съвременния словенски книжовен език (в сравнение с български). София. 1985.
Дограмаджиева 1993: Е. Дограмаджиева. Допълнителни подчинени изречения. В: Граматика на старобългарския език. София. 1993.
Додова, Кацарова 1990: Л. Додова, В. Кацарова. Кратка граматика на английския език. София. 1990.
Домбек 1963: Т. Домбек. Учебник по полски език. София. 1963.
Иванова 1967: А. Иванова. Троянски дамаскин. Български паметник от XVII вeк. София. 1967.
Илиев 2010: И. Г. Илиев. Исторически развой на българските относителни местоимения. Кърджали. 2010.
Куцаров 1999: И. Куцаров. Морфология. В: Съвременен български език. София. 1999.
Маслов 1962: Ю. Маслов. К семантике болгарского конъюнктива. В: Славянское языкзнание. Ленинград. 1962.
Маслов 1982: Ю. Маслов. Граматика на българския език. София. 1982.
Матииченко 1962: А. Матииченко. Учебник русского языка. Част первая. Фонетика и морфология. Москва. 1962.
Милев, Михайлов 1979: Л. Милев, Г. Михайлов. Старогръцка граматика. София. 1979.
Милетич 1896: Л. Милетич. Нови влахо-български грамоти от Брашов. В: Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. София. 13, 1896.
Милетич 1908: Л. Милетич. Коприщенски дамаскин. Новобългарски паметник от 17 в. В: Български старини. София. 2, 1908.
Милетич 1923: Л. Милетич. Свищовски дамаскин. Новобългарски паметник от XVIII в. В: Български старини. София. 7, 1923.
Мирчев 1985: К. Мирчев. Старобългарски език. София. 1985.
Ницолова 1981: Р. Ницолова. Бележки за някои описателни форми със заповедно значение. В: Българистични изследвания. София. 1981.
Пашов 1989: П. Пашов. Практическа българска граматика. София. 1989.
Попов 1963: К. Попов. По въпроса за „българския конюнктив”. В: Език и летература. 5. 1963.
Първанов 2003: П. Първанов. Италиански език. Самоучител в диалози. Велико Търново. 2003.
РБЕ 1981: Речник на българския език. III. София. 1981.
РСБКЕ 1955/1959: Речник на съвременния български книжовен език. Т. I. София. 1955; Т. III. София. 1959.
Рилски 1984: Н. Рилски. Болгарска граматика. София. 1984.
Розентал, Теленкова 1976: Д. Розенталь, М. Теленкова. Словарь – справочник лингвистических терминов. Москва. 1976.
Рот 1965: Э. Ротт. Справочник по русской грамматике. София. 1965.
РГ 1982 – I: Русская грамматика. Т. I. Фонетика. Фонология. Ударение. Интонация. Словообразование. Морфология. Москва. 1982.
РГ 1982 – II: Русская грамматика. Т. II. Синтаксис. Москва. 1982.
Савченко 1974: А. Савченко. Сравнительная грамматика индоевропейских языков. Москва. 1974.
Савченко, Дончева 1973: К. Савченко, Л. Дончева. Грамматика русского языка. София. 1973.
СЕГО 1994: Славянски езици. Граматични очерци. София. 1994.
Трифонов 1912: Ю. Трифонов. Съединение на бих с причастие на -л в новобългарския език. В: Сборник в чест на професор Л. Милетич по случай 25-годишната му книжовна дейност. От учениците му. София. 1912.
Трифонов 1912: Ю. Трифонов. Съединение на бих с причастие на -л в новобългарския език. В: Сборник в чест на професор Л. Милетич по случай 25-годишната му книжовна дейност. От учениците му. София. 1912.
Фасмер 1986: М. Фасмер. Этимологический словарь русского языка. II. Москва. 1986.
ФБР 1964: Френско – български речник. София. 1964.
Щепкин 1903: В. Щепкин. Саввина книга. Санктпетербург. 1903.
Ягич 1906: В. Ягич. Мариiнское четвероевангелие. Грац. 1906.
* * * * *
Бетс, Франклин 2004: G. Betts, D. Franklin. The Big Gold Book of Latin Verbs. New York, Chikago, San Francisco. 2004.
Бройер 1957: H. Bräuer. Untersuchungen zum konjunktiv im altkirchenslavischen und im altrussischen. I. Wiesbaden. 1957.
Бройер 1957: H. Bräuer. Untersuchungen zum konjunktiv im altkirchenslavischen und im altrussischen. I. Wiesbaden. 1957.
БСВ 1994: Biblia Sacra Vulgata. Nördlingen. 1994.
Вайганд 1907: G. Weigand. Bulgarische Grammatik. Leipzig, 1907.
Георгиева, Галева 1965: A. Guéorguiéva, T. Galeva. Manuel de franηais. Sofia. 1965.
Гедеон: Das neue Testament. Internationaler Gideonbund. Без дата и място на издаване.
Далевска-Грен 1997: H. Dalewska-Greń. Języki słowiańskie. Warszawa. 1997.
Кеймбридж 2006: Cambridge Advanced Learner’s Dictionary. Cambridge. 2006.
Курц 1955: J. Kurz. Evangeliář Assemanův. Praha. 1955.
Млувник 2007: Česko-anglicky mluvnik. Praha. 2007.
Палмър 1994: F. Palmer. Mood and Modality. B: The Encyclopedia of Language and Linguistics. 5. Oxford, New York, Seoul. 1994.
Хоралек 1992: K. Horalek. An Introduction to the Study of the Slavonic Languages. 1,2. Nottingham. 1992.
Ягич 1879: V. JagiÆ. Quattuor evangeliarum codex glagoliticus olim Zographensis. Berolini. 1879.
[1] И при повелителното наклонение може да липсва формален маркер. Например, в руския език няма отделни форми за 1-во и 3-то лице в повелително наклонение. За 1-во лице множествено число служат обикновените форми за сегашно или бъдеще време, произнесени с повелителна интонация: Возьмем!, Идем! - но: Идемте! (Матииченко 1962: 192). Интересно е да се отбележи, че именно една от тези, които отричат конюнктива (Ницолова), пише по друг повод, че трябва специално внимание да се обръща и на свръхсегментните фактори – логическото ударение и особено интонацията, която може да подчертае или да тушира дадено граматическо значение (Ницолова 1981: 186).
[2] Както ще се види по-нататък, често се пише, че в славянските езици конюнктив се изразява с формите за условно наклонение или дори за минало време (които по принцип са подобни), но всъщност, както в латински, същинската семантика на славянския конюнктив е за несигурно бъдеще действие: Sic luceat lux vestra coram hominibus ut videant (сег. вр. конюнктив вместо vident - индикатив) vestra bona opera Mт 5. 16 (БСВ 1994) – срещу руск. Так да светит свет ваш пред людьми, чтобы они видели ваши добрые дела (Библия 1994).
[3] У някои автори тези употреби се отделят като отделно наклонение – „побудительное – обозначает волеизъявление, направленное на осуществление чего-либо” (РГ 1982 - II: 110-113). В други граматики обаче за някои от същите форми се казва, че са за „желательное наклонение и выражают: 1. Пожелание в форме повелительного наклонения 3-го лица с частицей да: Да здравствует разум! 2. Пожелание в форме сослагательного наклонения: Ефим, ты бы подошел к нему” (Розентал, Теленкова 1976: 188-189).
[5] Я сказал, что наша бригада с честью выполнит задание – Я хотела, чтобы наша бригада с честью выполнила задание (Савченко, Дончева 1973: 296).
[6] Нека се използва и в сложните изречения: такози ви говорим нека да доходќт и ваши люде зде ... а никому криво да не б©дет (Милетич 1896: 50). В самостоятелна употреба явно се предхожда от яко: Яко да дават аЌ вилар ... ’нека дават ...’; Яко да им еTђ стар·и закон ... ’нека си имат стария закон...’ (Милетич 1896: 47, 54).
[7] Същото е и в руски – „со словами со значениями боязни и опасения: Благородные для того не сближаются с простым народом, что боятся, дабы не увидали, что они еще хуже него. Но и: Ко мне Вера Григориевна на зашла ... из опасения, как бы Федя не пострадал” (РГ 1982 - II: 479).
[8] Макар в Троянския дамаскин да е силно влиянието на черковнославянските текстове (Байрамова 1995: 15), конюнктивните употреби в последните не са типично руски: такw да просвэтитсќ свэтъ ващъ пред человэки яко да видќтъ ваша дwбраќ дэла Мт 5. 16 (Библия 1997) – Так да светит свет ваш пред людьми, чтобы они видели ваши добрые дела (Библия 1994); рцы да камен·е с·е хлэбь¶ будутъ Мт 4. 3 (Библия 1997) - ... скажи, чтобы камни сии сделались хлебами (Библия 1994).
