Sunday, May 31, 2015

Иван Г. Илиев - КЪМ НОВИЯ СВЯТ и други

КЪМ НОВИЯ СВЯТ

Във тъмна епоха, когато да мислиш
от всички се смята за лудост и грях,
един пътешественик с три каравели
към Новия свят се отправя без страх.
Сред ропот и присмех, през бури, циклони,
морякът безстрашно се носи напред,
пред важни особи и кралски персони
положил тържествено своя обет.
И въпреки че някои се смеят
злорадо и зоват го еретик,
морякът знае, скоро ще отекне
от мачтата очакваният вик.



КВАРТАЛЪТ СЪС ЧЕРВЕНИТЕ ФЕНЕРИ

В квартала със червените фенери,
по улиците крайни на града,
вечерно време може да я срещнеш –
красива, но с наведена глава.
Минава някой, качва я в колата,
отиват на познатия адрес,
оттам си тръгва с болка, унижена,
в душата ù се трупат срам и стрес.
И всяка вечер всичко се повтаря,
под погледа на сводник с врат дебел.
В сърцето ù надеждата догаря
по пътя към мизерния мотел.




НЯМА ДА УМРАТ

Крадейки от съня си ги написах,
в сърцето си грижливо ги събрах,
опитах се до всеки да достигна,
на сцената с любов за вас ги пях.
Тези мои песни няма да умрат
дори когато свърши земният ми път.
Изстрадах ги до болка, свирех ги със страст,
и слушахте ги в радост, тъга или във сласт.
Крадейки от съня си ги написах,
в сърцето си грижовно ги събрах,
душевно се разголих за мечтите

и болките, които изживях.

Tuesday, May 19, 2015

Иван Г. Илиев ЗА ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА и други

Иван Г. Илиев
ЗА ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА

Нека за миг си припомним онези,
които загърбиха дом и имот,
поеха трънливия път на борбата
и скъпо платиха със своя живот.
Дякони, даскали, прости орачи,
повярвали всички във общата цел,
пожертвали всичко, което обичат,
обхванати вкупом от порива смел.
За чиста и свята република,
за чиста и свята държава!
Едни във борбата ще паднат,
но други напред продължават.
Балканът свирепо се мръщи,
реката сърдито бучи,
над всички гробове незнайни
победен сигнал ще звучи!

АЗ И ТИ

Аз и ти – сближи ни красотата.
Аз и ти – ориса ни Съдбата.
С твоя образ всяка нощ заспивам,
сутрин в тебе себе си откривам.
Аз без теб съм църква без олтар,
ти без мен – империя без цар.
В две тела тупти едно сърце,
нежно галя твоите ръце.

БОЛКА

Молих се с години да постигнеш
всичко, към което се стремиш.
Исках да те видя как политаш
и недостижимо как летиш.
Сега обаче ясно осъзнавам,
преследвайки възвишените цели,
допуснахме невидима стена
във  дребните неща да ни разделя.
Всеки твой успех ме вдъхновява,
когато страдаш, страдам с теб. Нали?
Обидят ли те, аз го изживявам,
затуй така дълбоко ме боли ...



ЩЪРКЕЛИ

Щъркели шарени, щъркели стройни,
тръгнали вкупом към топлия юг,
„Приятно пътуване!” – аз ви желая
и чакам ви пак да се върнете тук.
Зимата идва, плющят дъждовете,
вятърът гони листата отвън,
вие отлитате в топлите краища,
а ние се готвим за зимния сън.
Щъркели шарени, щъркели стройни,
мили деца на сияйната пролет,
как ще копнея за вашето тракане,
как ще копнея за вашия полет!


Friday, March 6, 2015

Иван Г. Илиев - Война

Война

Живеехме с тебе врата до врата,
еднакви по кръв и език
и виждах приятел довчера във теб,
а днес ти си вражи войник,
във който се целя от своя окоп,
държейки в ръка автомат.
И мразя те, както се мрази човек,
когото си смятал за брат.
Нелепа война и абсурдна война,
кажи ми: „Кому е потребна?”.
Довчера приятели бяхме със теб,
а днес кръвожадно те дебна.
Нелепа война и абсурдна война,
животът превърна се в ад.
Преди бяхме хора, сега – зверове

и връщане няма назад!

Wednesday, February 25, 2015

Иван Г. Илиев - Рицарска кръв и други

РИЦАРСКА КРЪВ

От цялото кралство се стичат герои,
на слънцето броните ярко блестят.
След миг ще започне турнирът и всички
Един срещу друг във двубой ще летят.
Пристига и кралят, навред трубадури
за подвизи смели балади редят.
Красивите дами в очакване тръпнат
и своите рицари с поглед следят.
Сигнал прозвучава и всеки се втурва
да гони богатство, любов или мъст,
а рицарят, който спечели тълпата,
сега е в окови, разпънат на кръст.
Роден със талант да владее сърцата
и твърдо решен да надмогне Съдбата,
със скромен произход, но с годро сърце,
дори пред смъртта не отвръща лице.



СВЕТОФАРЪТ

След тежкия ден се прибирам във къщи,
усмивката твоя да зърна жадувам,
но ето пред мен светофарът се мръщи,
и бързам към теб, но на място буксувам.
И колкото и силно да желая
при теб да стигна и да те прегърна,
в лицето ми семафорът се смее
и сякаш се опитва да ме върне.
И всеки следващ светофар
от тебе ме отдалечава,
и всеки следващ светофар
по пътя ми към теб застава.
И днес сутринта преди да излезна,
 си казахме думи, които раняват,
сега съжалявам, копнея за прошка,
минутите бавно края вен преминават.



ЗА ТЕБ

Погледнеш ли ме с ангелска усмивка
и слънцето в небето на залязва,
когато пък за нещо ми се сърдиш,
във тялото ми сякаш нож се врязва.
За теб, щом трябва, ще убия,
през огъня към теб ще тичам,
дори със меч да ме пронижат,
пак ще крещя, че те обичам.
И даже в пропаст да ме хвърлят
или да ме качат на клада,
за теб през всичко ще премина,
за тебе всичко ще изстрадам.



ОБЛАЦИ ОТ СМРАД

Случайно минеш ли в зори
край някой наш промишлен град,
ще видиш стройните комини
да бълват облаци от смрад.
Кълба от лепкав черен дим
се стелят ниско над земята,
обгръщат всичко в облак прах
и тровят въздуха, водата.
Хубавата Татковина е покрита със комини,
а полята и горите със боклуци са зарити.
Тъй година след година си живеем във боклука,
раждаме се и стареем, без на никой да му пука.
Отрова в нашите реки,
с отрова пълно е морето,
отрова в нашите гори,
с отрова пълно е небето.
Отрова имаме в кръвта,
отрова има в дробовете,
отрова дишаме, ядем,
отровени са градовете.



МОМИЧЕТО СЪС МУЗИКА В ДУШАТА

Момичето със музика в душата
мечтаеше да стане музикант.
Приятел посъветва я да иде
на кастинг в шоу „Търсиме талант”.
И мислеше, че всички ще останат
пленени от неземния ù дар,
а журито събличаше я с поглед,
предвкусвайки солиден хонорар.
Момичето със музика в душата
мечтаеше света да покори,
но бързо я превърнаха в безлична,
безропотна машина за пари.
Наивно се остави във ръцете
на алчен и бездушен продуцент,
изстискваха последните ù сили

за жалък, унизителен процент.

Wednesday, December 17, 2014

Иван Г. Илиев - РАЗДЯЛА

Иван Г. Илиев

РАЗДЯЛА  

Опитвам се да мразя, но не мога,
а болката отвътре ме яде.
Сърцето ми, изпълнено с тревога,
безжалостно не спира да боде.

Къде сгреших? Защо се отчуждихме?
И толкова ли няма път назад?
След още миг ще бъде вече късно,
ще рухне с трясък малкият ни свят.

Не ме разбра за толкова години,
Сега се чудя: „Как и накъде?”
Опитвам се да мразя, но не мога,
a болката отвътре ме яде.

                                           16. XII. 2014 г.

                                            7. 30 ч.

Sunday, December 14, 2014

Говорът на село Лозенградци от Източните Родопи - звукови особености

Иван Г. Илиев, Маргарита Георгиева


Говорът на село Лозенградци от Източните Родопи - звукови особености

                                                            Виж статията тук:

             https://drive.google.com/?authuser=0&usp_param=docs_home_banner#my-drive

Wednesday, December 3, 2014

Христина Тончева, Иван Г. Илиев - За рефлексите на ы в говора на село Припек, Джебелско, в сравнителен аспект

Христина Тончева, Иван Г. Илиев 


За рефлексите на ы в говора на село Припек, Джебелско, в сравнителен аспект 


Виж статията тук:
https://drive.google.com/?authuser=0&usp_param=docs_home_banner#my-drive