Славянское что за / co za - The Slavic что за / co za

Ivan G. Iliev / Иван Г. Илиев

Славянское что за / co za  - The Slavic что за / co za

See the article in PDF here:

https://docs.google.com/file/d/0B89GAeDeeOjZR1p3VlEzeTZNc1k/edit

Отрицателен генитив и топик / Genitive of Negation and Topic

Иван Г. Илиев / Ivan G. Iliev

Отрицателен генитив и топик / Genitive of Negation and Topic

See the article in PDF here: 
https://docs.google.com/file/d/0B89GAeDeeOjZU3k3dmF5dzJXOEE/edit

Виж статията в PDF формат тук: 
https://docs.google.com/file/d/0B89GAeDeeOjZU3k3dmF5dzJXOEE/edit

Втора международна конференция

Актуални проблеми на балканистиката и славистиката

Велико Търново 2012 г.

 ОТРИЦАТЕЛЕН ГЕНИТИВ И ТОПИК

Доц. д-р Иван Г. Илиев

      Целта на статията е да потърси причината за появата на отрицателния генитив, който се среща в славянските, балтийските и в други езици. Тъй като подобен феномен се наблюдава дори в японски, явленията ще се свържат. Факт е, че поразителни типологични прилики се откриват в неродствени езици, говорени на различни континенти. В турски притежателните съществителни и някои глаголни форми се образуват с едни и същи морфеми: evi-m ’къщата ми’ – geldi-m ’дойдох’ = ’идването ми’; evi-n ’къщата ти’ – geldi-n ’ти дойде’ = ’идването ти’.                                                                                                                              Същото е и в кечуа (Campbell 1991: 1145-1146): wasi-n ’къщата му’ – karuncha- n ’той изчезва’ = ’изчезването му’; wasi-nku ’къщата им’ - karuncha- nku ’те изчезват’ = ’изчезването им’. Или пък в ескимоски (Jacobson 1995: 112): angya-qa ’лодката ми’ – ner’a-qa ’аз го ям’ = ’него-яденето ми’;                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            angya-n ’лодката ти’ – nar’a-n ’ти го ядеш’ = ’него-яденето ти’.       

      1. ОТРИЦАТЕЛНИЯТ ГЕНИТИВ                                                                                                                          

       Същността на отрицателния генитив се изразява в замяната на акузативната форма на прякото допълнение с генитивна след отрицателен глагол. В субектни конструкции може да има замяна и на номинативна с генитивна форма. Повечето славянски езици се придържат към правилото. В полски замяната е задължителна, в руски е честа, а в чешки и сърбохърватски я има само в книжовния език при определени условия (Feuiilet 2006: 558; Dalewska-Greń 1997: 439). Примери от полски (Moravcsik 1978: 264; Dalewska-Greń 1997: 436): Widziałeś wczoraj Ewę? – срещу: Nie widziałem wczoraj Ewy. Или: Tu są okulary ’очилата са тук’ – срещу: Tu nie ma okularów ’очилата не са тук’. В руски има контексти (Dalewska-Greń 1997: 436-437), в които с отрицание е задължителен ту генитив, ту акузатив: Он не читает газет (означава клас – ’не чете никакви вестници по принцип’) – но: Он не читает газету (означава конкретeн предмет). Условията за употребата на отрицателния генитив не са напълно ясни (Падучева 1997: 101). Може да се каже Сомнений не возникло, но не може *Сомнений не исчезло. Обаче генитивната конструкция в повечето случаи маркира наличието на определен компонент в семантичната структура на изречението (Пак там: 101, 106; Падучева 2006: 27): Ни одного фонаря не горело (нямало е горящи фенери, дори може изобщо да е нямало фенери) – Ни один фонарь не горел (фенери има, но не са били запалени); Я был в Лондоне, но не видел Машу (тя си е там, но просто не се срещнахме) – Я был в Лондоне, но не видел там Маши (възможно е тя да не е била там). За обектния генитив най-общата идея е тази (Падучева 2006: 24-28) – акузативът маркира определеност, конкретна референция (но определеността не изисква непременно генитив), а генитивът изразява нереферентност, неопределеност или неизвестност (сравни с турски по-нататък): Ответ мы не получили – но: Ответа мы не получили. Това може да се погледне и от друг аспект (Пак там: 40) – акузативът изразява вещи в пространството на говорещия, а генитивът – наблюдаемо отсъствие на обекта в полезрението или личната сфера: Твои книги мне не нужны – Мне не нужно твоих книг. Семантичната мотивация може да варира (Пак там: 26, 41): Положи соли (някакво количество) – но: Положи соль (неуказано количество); Не ем ветчины (изобщо) – Hе ем ветчину (в противоположност на другите видове ядене; Не люблю громкой музыки – Не люблю современную музыку (в противоположност на другите видове). Интересно е, че при замяна на все с ничто генитивът става задължителен (Пак там: 31): Все это я не знал = Ничего этого я не знал.

      Правилото на отрицателния генитив се прилага и в балтийските езици. В литовски то е задължително, с редуване акузатив/генитив (Dambriūnas, Ulimas 1966; Moravcsik 1978: 264; Ramoniene, Press 2007: 60): Jis tùri knygą ’той има книга’ – срещу: Jis netùri knygos ’той няма книга’. В горнолатвийските диалекти отрицателният генитив се пази, докато в долнолатвийските е изместен от акузатива (Balode, Holvoet: 38): Ne-mazgā  muti ’не мие лицето си’ (акузатив) – но:  Namazgà  mu’t’s ’не мие лицето си’ (генитив).  Отрицателният генитив се среща и в готски (Moravcsik 1978: 264; Feuillet – Grammaire – гл. VIII[1]): jah ni was im barne Лк 1. 7 ’и нямаха деца’. Към балтославянските и германските езици  трябва да се прибавят и угро-финските езици, например естонски (Harms 1963: 127; Moravcsik 1978: 270), като там след отрицание се използва родително-партитивна форма, а без отрицание – родително-винителна форма (тоест въпреки разликата в термините, става въпрос за едно и също явление[2]): Mees tappap naise ’мъжът ще убие жената’ (’жена’ - naise) – срещу: Mees tappap naist ’мъжът няма да убие жената’. Във финландски след отрицание също се използва (генитив-)партитив вместо родително-винителна форма (Feuiilet 2006: 558; Finnish Noun Cases), поради което Фьойе допуска, че е възможно отрицателният генитив да се интерпретира като функция на партитива: En nähnyt han-tä ’не го видях’ – букв. ’не видях него’.[3]

      Явлението отрицателен генитив се наблюдава дории в баски. Замяната според цитираните по-долу автори се извършва само с определените съществителни. Ето и примерите, които се дават (De Rijk 1974; Moravcsik 1978: 271-272): Ijito ori ikusi degu  ’видяхме този циганин’ и  Ez degu ijito-Æ оri ikusi ’не видяхме този циганин’ – срещу: Ijitoa ikusi degu ’видяхме циганин’ и: Ez degu ijito-rik ikusu ’не видяхме циганин’. Всъщност, формата ijitoа е членувана и тук нещо не е дообяснено – последното изречение значи ’не видяхме никакъв циганин’, но е факт, че в определен контекст,  при  отрицание  и в баския  език  съществителното  променя  формата си. Суфиксът -rik, който се прибавя към имената не само в отрицателни, но и във въпросителни изречения, всъщност има значение ’някакъв’ или ’никакъв’, тоест също се изразява партитивност (Gereño 1997: 19): Ez dago ogi-rik ’не има  хляб-някакъв/никакъв’.

      Липсваща брънка от веригата езици, наследили изследваното тук архаично явление, се явява френският език (по Feuiilet 2006: 558). Има два случая, при които обектът след отрицание се променя, този път препозитивно, а не постпозитивно. 1. С неопределителен член un: J’ai un livre ’имам книга’ – срещу: Je n’ai pas de livre ’нямам книга’ – но при частично отрицание няма подобна промяна: Je n’ai pas un livre, mais deux ’нямам една книга, а две’. 2. С партитивност: Je bois de l’eau ’пия вода’  – срещу: Je ne bois pas d’eau ’не пия вода’ – но при частично отрицание няма подобна промяна: Je ne bois pas de l’eau, mais du vin ’не пия вода, а вино’.

      2. ТОПИК, КОНТРАСТ И ОТРИЦАНИЕ

      Да видим какво се случва и в японските отрицателни изречения. Според Камия (Kamiya 1988: 82, 87) в отрицателни изречения акузативният маркер -о може да се замени от -wa, който маркира топика (темата или логическия подлог): Hon-o yomimasu ’чета книга’ – но: Zasshi-wa yomimasen ’списание не чета’. Според Акияма (Akiyama 2002: 42) маркерът -wa изразява контраст (сравни с руските Не ем ветчины/Hе ем ветчину от по-горе!), като това става независимо дали има отрицание, или не –’що се отнася до риба, ям, но, що се отнася до месо, не ям’: Sakana-wa tabemasu ga, niku-wa tabemasen. Важно е да се отбележи (Пак там), че нещото, по отношение на което се прави контраст, може да не се посочва, но  въпреки  това  контрастът  пак  е налице: Terebi-wa mimasen ’не гледам телевизия (макар че обичам да правя нещо друго)’. Топикалният маркер -wa (Kamiya 1988: 67) „често се използва в отрицателните изречения, за да противопоставя положителни и отрицателни идеи”. На маркиране с -wa при отрицание се подлага и подлогът (Akiyama 2002: 43): Tegami-ga kimashita ’писмото дойде’ – но: Tegami-wa kimasen deshita ’писмото не дойде’.

       Подобно добавяне на топикален маркер при отрицание се наблюдава и в езика айну, както ще се види  по-нататък.  В отделни случаи японският топикален маркер

-wa може да наподобява, поне привидно, притежателната функция на генитива. В  японски  притежанието  се изразява чрез маркера -no. Така от zō ’слон’ ще има zō-no hana ’на слона носа’. Но в следващото изречение (по Schmalstieg 1980: 166-167): Zō-wa hana-ga nagai, което се превежда ’на слона носът е дълъг’, а всъщност буквално означава ’що се отнася до слона, носът му е дълъг’, е трудно да се определи кое е подлог (zō-wa или hana-ga) и може да се помисли, че -wa маркер за родителен падеж. Вижда се, че докато в Европа привидната семантична мотивация е свързана с партитивността или с определеността, в японски мотивиращ фактор се явява категорията топик (тематизация или логически подлог). Топикът или темата (Что такое; Topic) е най-известната за читателя или слушателя част на изречението – това, за което се говори в него (което значи, че по принцип е определено!), докато ремата, наричана още фокус или коментар, е новата информация – това, което се казва за темата. В обикновеното английско изречение темата е идентична със субекта. В две еднакви по смисъл изречения може да има различни теми: The dog kicked the girl – срещу: The girl was kicked by the girl. В първото изречение се говори за кучето, което е тема на изречението, а във второто – за момичето, което също е тема. Темата може да се изрази и чрез друга изреченска структура: As for the girl, the dog kicked her ’що се отнася до момичето, кучето я ритна’. Това е приложимо и за български (Ницолова 1986: 148): Колкото се отнася до брат ми, той е добре.

      Дотук бяха дадени достатъчно примери, илюстриращи структурата на японското изречение, в което подлогът се маркира с -ga, прякото допълнение се маркира с -o, като и двете могат да се заменят от тематичния маркер -wa. Този маркер може да стои и след обстоятелствено пояснение в роля на топик (Akiyama 2002: 42): Hachi ji ni wa asagohan-o tabemashita ’осем часà във закуска ядох’.       Субектият маркер -ga пък понякога се използва за означаване на прякото допълнение след пасивни глаголи (Пак там: 44-45) – вероятно остатък от стара пасивна постройка на изречението, която закономерно може да се тълкува като посесивна конструкция, в която притежанието се изразява отново с -wa, както в посочения пример ’на слона носът е дълъг’: Marī-san-wa, tenisu-ga  jōzu desu ’Мери е добра на тенис’ = ’на Мери тенисът е добър’ (б. м. – Ив. Ил.).

      Положението в езика айну е следното. Там подлогът и допълнението не се маркират формално, но се различават чрез словореда (Shibatani 2002: 19, 23): Kamuy umma rayke ’мечката уби коня’; Kamuy ainu  rayke ’мечката уби човека’; Ainu kamuy rayke ’човекът мечката уби’.  В този език обаче също има морфема за маркиране на топика (Пак там: 38-39), която е anak(ne): Ku-kor hamper-anakne isoun-kur ne ’моят баща ловец бе’. Подобно на японски, и в айну тематичният маркер може да стои и след допълнението (Пак там: 39): Ku-turesi-anakne  unarpe  otta ci-hoppa ’моята сестра леля при оставихме’. Случайно или не, и в айну при отрицание има маркиране на допълнението с топикалната морфема – поне във всички от посочените у Шибатани примери (Пак там: 39, 82) – ето един от тях: Sake-anakne somo a-ku ’(що се отнася до) вино аз не пия’. И отново при отрицание може да се маркират и подлогът, включително като именно словосъчетание (Пак там: 39): Poron-no-anakne  isam ’мнозина не са/няма’.

       Положението в корейски е подобно на японски, с тази разлика, че на маркирането на отрицанието не се набляга. В този език (Ihm, Hong 2001: 144-146, 163-164) подлогът се маркира с морфемите -i/-ga според това дали завършва на съгласна или гласна, а прякото допълнение по същия критерий се маркира с -əl/-rəl (които в разговорната реч могат да се изпуснат): Nun-i omnida ’снегът вали’; Nan-ən achime shinmun-əl ilgsəmnida – буквално ’аз сутрин вестник чета’. Тематичните маркери -nən/-ən/-n (Пак там: 163-164; Kim 1996: 81-82; Oh 2006: 117; Jones, Rhie 1984: 606), които заместват окончанията на субекта и обекта, се използват за изразяване на изреченската тема и за контраст, както и за подчертаване на разлика, и също се превеждат ’що се отнася до ...’: Kə bun-ən Kim sonsengieyo ’(що се отнася до) този човек, Ким господин е’; Ssəlte omnən mulgon-ən saji mashio ’безполезна стока не купувай!’ (с отрицание). Също като в японски (Ihm, Hong 2001: 9) контрастът е налице и когато това, спрямо което се контрастира, не е изрично показано (това логично става и при отрицание): Jo-n ajik kimchi-nən mot mogoyo ’аз още кимчи не мога да ям [но мога да ям други корейски ястия]’. И в корейски топикалният маркер (= Т) може да стои не само след съществителни (Пак там: 164; Jones, Rhie 1984: 644, 427): Jon-ən achim-e-n(ən) pappayo ’аз-Т сутринта-Т съм зает’; I posə-nən Chongno-ro-n an kayo ’този автобус-Т Чонгно-към-Т не отива’; I munjang-ən jogəm-ən ihe hamnida ’това изречение-Т малко-Т разбирам’.

      Формалното маркиране на топика се среща и в монголски (Галсан, Грабарь 1989: 38), където „за акцентуване” се използват частиците бол или нь: Би-бол     оютан юм ’что касается меня, то я студент’ (би = ’аз’). Явлението се среща дори в южноамериканския език кечуа (Dunkel 2003: 38-40; Pottier 1974: 174), където топикалният маркер е -qa: Manachu chay-qa Santa Inés? ’не е ли онова Санта Инес?’; Qam-qa hamunki ’що се отнася до теб, ще дойдеш’. В езиците, където темата и ремата не се маркират формално, тези категории също съществуват и обикновено се маркират чрез словореда и силата на интонацията. Писано е и за изразяването на тези две категории в български (Guentchéva 1994: 17-18; Feuillet 2006: 609-610; Rudin 1986: 20-21). Тъй като темата или топикът съдържа старата информация, а фокусът е позицията, върху която се набляга, изразяването на последния става чрез засилване интензитета на ударението (показано с удебелен шрифт): Иван (фокус) счупи чашата (топик), а не някой друг; Иван (топик) счупи чашата (фокус), а не нещо друго. Тематизацията може да се усили с изнасяне на топика в предна позиция и дублирането му с я (което в случая се явява формален маркер, както в японски или корейски):  Чашата я счупи Иван.

       Във френски (Guide 1966: 67-72) изреченската тема се изразява чрез дублиране (подобно на удвоения подлог в български): Cet autobus va-t-il à lа gare du nord?- Този автобус отива ли (той) на Северната гара? В унгарски при използване на логическо ударение в изречението се мести и делимата глаголна представка (Науменко-Папп 1982: 257). B баски (Basque Grammar) също темата или топикът се изтъква чрез поставяне в началото на изречението, докато ремата или фокусът се поставя непосредствено пред глагола. Изтъква се правилно (Пак там), че за ергативния баски език не са приложими понятия като субект и обект, а по-успешно се прилагат други  – именно топик и фокус, като топикът може да се приеме за прототип на субекта в по-развитите езици (за това ще се говори и по-нататък). Интензитетът на интонацията също може да променя фокуса в баското изречение.

      Съчетанията от лично местоимение и глагол в много езици на практика представляват фраза с подчертаване на темата чрез дублиране. Старобългарското вэдэ (à вэмь), староиндийското véda или готското wait ’аз знам’ по принцип са oзначавали ’знанието ми’ (Добрев 1982: 92). Съчетанието азъ вэ-мь ’аз знам’ пък е равносилно на ’аз знанието-ми’ = ’моето знанието-ми’ (в китайски или навахо аз се превръща в ’мой’, щом се сложи пред съществително) – сравни с турски, където beni-m anne-m ’моята-ми майка-ми’. В суахили (Mohamed, Mazrui 2007 – 154, 189, 198-199, 206) личните местоимения се изразяват по два начина: ’аз’ = mimi / ni-; ’ти’ = wewe / u-; ’той’ = yeye / a-, като вторите форми се явяват глаголни представки: Ni-ta-ku-peleka …’аз ще те заведа (в)...’ – но: Мimi     sijambo, na wewe? ’аз (съм) добре, а ти?’. За подчертаване на темата също на практика се използва дублиране: Mimi ni-naipenda sinema ya Numetro ’що се отнася до мен, аз харесвам кинозала Нуметро’.

      3. ОТРИЦАТЕЛЕН „ГЕНИТИВ” ИЛИ КОНТРАСТ ЧРЕЗ ОТРИЦАНИЕ

      На този етап от работата вече е логично да се стигне до въпроса дали е възможно отрицателният генитив в европейските езици първоначално да е бил свързан именно с топикализацията на индоевропейските (и прединдоевропейски) изречения? Категорията топик, която е толкова характерна за далекоизточните езици, не е била чужда и на древния индоевропейски праезик, който с голяма вероятност е бил ергативен. Въпросът дори не е дали го е имало, а до каква степен е бил от значение при постройката на изречението. Изказвани са мнения – от Леман (Lehman 1976: 450) и Щмалщиг (Schmalstieg 1980: 166-188), че първоначално индоевропейският праезик е бил тематично ориентиран, а по-късно се е превърнал в субектно ориентиран – сравни с казаното за ергативния баски по-горе. Тоест най-напред в индоевропейското изречение се е наблягало на логическия подлог, а граматичният подлог е бил изтъкнат на по-късен етап. Дали не е било възможно промяната на обектната форма при отрицание да е ставала именно като формално изражение на категорията топик – Аз виждам тази жена, (но)  що се отнася до онази жена, нея не (я) виждам = азъ вижд© т© жен©, оноť женъ¶ не вижд©? Беше посочено, че категорията топик в далекоизточните езици служи за изразяване на контраст, независимо дали между вече известното и новото, или между посоченото и непосоченото: кор. Jon ajik kimchi-nən mot mogoyo ’аз още кимчи не мога да ям [но мога да ям други корейски ястия]’. Но не е ли поразителна семантичната прилика между посочените примери и цитираните руски такива, където контрастът се изразява също с редуане на две окончания: Не ем ветчины (изобщо) – Hе ем ветчину (в противоположност на другите видове ядене)? Ако се върнем отново на изречението азъ вижд© т© жен©, оноť женъ¶ не вижд©, ще трябва да се поясни, че първоначално една група пасивни глаголи, изразяващи възприятие чрез сетивата и мисълта – видэти, вэдэти, зьрэти, слъ¶шати първоначално имат псевдообект за източник на възприятието в родително-аблативен падеж (Добрев 1982: 72). Това е оставило следа и по-късно в употреби от типа: виждь правотъ¶ (наред с видэвъ вэр©), словесъ да слъ¶шимъ (наред със слъ¶шťт слово). Тоест изречението първоначално е изглеждало азъ вижд© тоť женъ¶, оноť женъ¶ не вижд©.  И в двата случая е имало псевдообект, а после той е останал само след отрицателната частица не, която носи конюнктивна отсянка на вероятно, очаквано, но за момента неосъществено и нереално действие. Псевдообектът, под различна форма, е характерен за много езици - рус. Рискую здоровьем, унг. Olvasott a könv-böl ’ (той) чете от книгата’, на турски – Kitaр-tan okuyor. Противопоставянето между партитивност и непартитивност също е свързано с контраст: Положи соль (неуказано количество), но – Положи соли (някакво количество [а не всичкото]). 

      При решаването на проблема за семантиката на отрицателния генитив в индоевропейските езици много важна може да се окаже семантиката на отрицателната частица не. В славянските езици отрицателната дума не има една специфична употреба, на която почти не е обръщано внимание  и която употреба не е регистрирана в речниците на българския език, доколкото ми е известно. Става въпрос за конструкции от типа Ще чакам, докато не дойдеш, които са характерни за всички славянски езици и всъщност означават Ще чакам (само) докато дойдеш / Ще чакам освен докато дойдеш / Ще чакам, но не след като дойдеш. Бауерови (Bauer, Bаuerova 1972) са писали по въпроса за калкирането на подобни фрази в превода на старобългарския евангелски текст, където под гръцко влияние отрицателната частица се изпуска – не изидеши отъ т©дэ доньдеже Æ  въздаси послэдьнии конъдратъ – гр. Wùò Dí Bđďä©ò τ{í Vó÷áôďí êïäñÜíôçí (Мт 5. 26 Зогр, Мар). Ho: не благословь« ¬го дондеже не отъст©питъ модръствования Супр. 298. 27 - ïˆê åˆëïãù áˆô{í Wùò ïŹ Bðïóô\ ôïυ φροíήμαôïò. В съвременния български език явлението е напълно нормално: ... една чертица ... няма да премине, докато всичко не се сбъдне Мт 5. 18 (Библия 1991). Примери от руски (Russian Dictionary 1958: 12, 19, 21): Нам придется баловать ее, пока она не поправится. И от чешки  (Czech Dictionary 2007: 47): Počkam dokud nepřijdeš. В романските езици се наблюдава аналогичен процес (Първанов 2003: 270): Все пак, докато не се върне разписката обратно, не мога да съм сигурен, че ... – итал. … comunque finché non torna indietro la ricevuta … Или фр. Il est plus grand que je ne croyai ’той е по-висок, отколкото си представях’ (Dictionnaire 2005: 211).

     Отрицанието е сложен феномен и служи за предаване на най-различни семантични оттенъци. В руски фразата Никто не спит = Все не спят (Бондарко 1983: 91; Илиева 2004: 55). В отношенията между отрицателните и обобщителните местоимения е намесен и отрицателният генитив – при замяна на все с ничто генитивът става задължителен (Падучева 2006: 31): Все это я не знал = Ничего этого я не знал. Важна роля при търсенето на “улики” от времето, когато е доминирала логическата пострoйка на изречението, освен семантиката на частицата не играе и контрастивността, за която вече стана въпрос. Тя има връзка едновременно и с тематизацията, и с отрицанието и може да бъде изразявана по един и същ начин в някои споменатите езици, които използват формално маркиране на съществителните при отрицание или поне маркират формално със специална морфема логическия подлог. Като пример ще се даде изречението ’говоря само (съвсем) малко ... език’ (по Transparent Language 2002), което във въпросните езици се изразява с използване на контраст и отрицателна дума или морфема (’не говоря ... освен малко’). Във френски то изглежда така: Je ne parle qu’ un petit peu de français ’говоря само малко френски’–  буквално, ’не говоря освен/отколкото малко френски’.[4] В японски виждаме следното: Watashi-wa nihongo-ga  sukoshi  shika  hanasemasen ’аз  японски малко освен  не говоря’. В корейски има: Jonən hangugo-rəl jogəm pakke mot hamnida ’аз корейски малко освен не владея’. В баски: Zoritxarrez, euskara pixka bat baino ez dakit ’за жалост, баски  малко освен/отколкото не знам’. Подобна конструкция съществува и в италиански, и в испански (Първанов 2003: 166, 268, 307; Spanish Dictionary 2005: 569, 598): итал. Puccini non ha avuto che un desiderio – diventare musicista – Пучини нямаше друго желание, освен да стане музикант; исп. Eso no es más que un prejuicio – буквално, ’това не е (нещо) повече отколкото/освен предразсъдък’.

      Подобни конструкции има и в български:  Ние ще изгубим вярята в себе си и наший идеал няма да бъде освен (= ще бъде сàмо) джобът ни, добре натъпкан с пари (по Алипиева); Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз Мт 12. 24 (Библия 1991). В тях няма действително отрицание. В последния пример Исус всъщност гони бесовете, а не обратното. И съчетание от типа не ... освен всъщност е равносилно на сàмо. Отрицателната дума не е синонимна на отрицателната дума без. В някои езици ’нямам’ = ’(съм) без’, а ’имам’ = ’(съм) със’ – вж. австралийския език аранда, където ’мъжът няма жена’ се изразява буквално ’мъжът жена-без’ (Green 1994: 34). По тази логика е нормално не и без да могат да се употребяват като синоними в един и същ контекст: Не може да се пише за Вапцаров, без да се спомене любовта – Не може да се пише за Вапцаров, ако не се спомене любовта. Тук съюзът ако (понякога синонимен на съюза да) изразява условност, тоест нереалност, заедно с думата не. Затова отрицателната дума не често се използва в контекст с нереално действие, тоест с конюнктив.  В испански влиянието на отрицанието се изразява в използването на конюнктив вместо императив при отрицателна заповед (Feuiilet 2006: 559). Казва се Сompra! ’купи!’, но No compres! = ’не купувай!’. В латински (Kostova 1994: 75) подчинителният съюз quin, който въвежда подчинено допълнително изречение със сказуемо в конюнктив, се използва само когато в главното изречение  има отрицание: Nil tam difficile est, quin quarendo investigāri posit – Нищо не е толкова трудно, че да не може да се издири с търсене = ’всичко (това) не е трудно и всичко може да се издири с търсене’ (вж. пак руските никто – все). Стари конюнктивни отношения се пазят и в българския съюз да не: Страх ме е да не изчезнеш – срещу: Страх ме е, че ще изчезнеш (но без конюнктивни отношения).[5] След всичко казано може да  заключим, че Ще те чакам, докато не дойдеш = ’ще те чакам, (освен) докато дойдеш’ (но още не си дошъл и не се знае дали изобщо ще дойдеш) – за разлика от Ще те чакам, докато дойдеш (сигурно е, че ще дойдеш). В първия случай има конюнктивна отсянка за вероятно и очаквано, но все още неосъществено и нереално действие. А фразата не вижд© женъ¶ по тази логика е равна на ’виждам (всичко друго) освен жената’/’виждам само (всичко друго) без жената’. Отново си припомняме следните руски примери, в които има противопоставяне, тоест контраст (характерен за топика), съчетан с партитивност и предполагаемо действие в единия случай: Ни одного фонаря не горело (нямало е горящи фенери, дори може изобщо да е нямало фенери) – Ни один фонарь не горел (фенери има, но не са били запалени).

     4. ИЗВОДИ

     Дотук бяха разгледани отрицателният генитив в няколко европейски езика и контрастното отрицание в няколко азиатски езика. Въпреки че употребите на едната категория и на другата не съвпадат напълно, налице са и поразителни прилики. Това допуска възможността първоначалната семантика на отрицателния индоевропейски генитив да е била свързана с топика, а по-късно да са настъпили допълнителни семантични вариации, както при всяко граматично явление. Целта на настоящата статия е да изкаже едно предположение, а не да прави категорични изводи. Въпреки това, показаният материал с основание ни дава причина за размисъл и за по-нататъшно проучване на въпроса.

      БИБЛИОГРАФИЯ

      Алипиева: А. Алипиева. Спонтанното битие // http://liternet.bg/publish/aalipieva/kompleksi/vazov.htm.

      Библия 1991: Библия сиреч книгите на Свещеното писание. София.

       Благова 2003: Т. Благова. Турски език. Самоучител в диалози. В. Търново.

      Бондарко 1983: B. Бондарко. Отрицание как логико-грамматическая категория. Москва.

      Галсан, Грабарь 1989: С. Галсан, И. Грабарь. Учебник монголского языка для иностранцев. Улаанбаатар.

      Добрев 1982: Ив. Добрев. Старобългарска граматика. Теория на основите. София.

      Илиева 2004: M. Илиева. Българинът в своите местоимения. София.

      Науменко-Папп 1982: А. Науменко-Папп. Практический курс венгерского языка. Москва.

      Ницолова 1986: Р. Ницолова. Българските местоимения. София.

      Падучева 1997: Е. Падучева. Родительный субъекта в отрицательном предложении: синтаксис или семантика? // Вопросы языкознания. 2, 101-116.

      Падучева 2005: Е. Падучева. Еще раз о генитиве субъекта при отрицании // Вопросы языкознания. 5, 84-99.

      Падучева 2006: Е. Падучева. Генитив дополнения в отрицательном предложении // Вопросы языкознания. 6, 21-43.

      Първанов 2003: Х. Първанов. Италиански език. Самоучител. В. Търново.

      Что такое: Что такое тема и рема? // e-repa.ru.

*  *  *  *  *

      Transparent Language 2002: 101 Languages of the World. Transparent Language, Inc.

      Akiyama 2002: N. Akiyama, C. Akiyama. Japanese Grammar. China.

      Balode, Holvoet: L. Balode, A. Holvoet. The Latvian Language and its Dialects // The Circum-Baltic Languages: Typology and Contact. 1 // books.google.bg.

      Basque Grammar: Basque Grammar  // en.wikipedia.org.

      Bauer, Bauerova 1972: J. Bauer, M. Bаuerova. Staroslověnske spojky typu dońьdeže, dońeliže // Syntactica slavica. Brno,  421- 427.

      Campbell 1991: G. Campbell. Compendium of the World’s Languages. 1, 2. London, New York.

      Czech Dictionary 2007: Česko-anglicky mluvnik. Praha.

      Dalewska-Greń 1997: H. Dalewska-Greń. Języki słowiańskie. Warszawa.

      Dambriūnas, Ulimas 1966: L. Dambriūnas, A. Ulimas, W. Schmalstieg. Introduction to Modern Lithuanian. New York.

      De Rijk 1974: R. De Rijk. Partitive Assignment in Basque // Anuario del Seminario de Filologia Vasca “Julio de Urquijo”. San Sebastian. 6, 130-173.

      Dictionnaire 2005: Larousse Dictionnaire school poche. Paris.

      Dunkel 2003: W. Dunkel. Quechua für Peru-Reisende. Germany.

      Estonian Grammar: Estonian Grammar // en.wikipedia.org.

      Feuillet 2006: J. Feuillet. Introduction à la typologie linguistique. Paris.

      Feuillet - Grammaire: J. Feuillet. Grammaire du gotique (Под печат).

      Finnish Noun Cases: Finnish Noun Cases // en.wikipedia.org.

      Genitive Case: Genitive Case // en.wikipedia.org.

      Gereño 1997: X. Gereño. Learning Basque. Guilford.  

      Green 1994: J. Green. A Learner’s Guide to Eastern and Central Arrernte. Alice Springs.

      Guentchéva 1994: Z. Guentchéva. Thématisation de l’objet en bulgare. Bern.

      Guide 1966: Guide de conversation Bulgare – Français. Sofia.

      Harms 1963: R. Harms. Estonian Grammar. Bloomington. 1963.

      Ihm, Hong 2001: H. Ihm, K. Hong, S. Chang. Korean Grammar. Seoul.

      Jacobson 1995: S. Jacobson. A Practical Grammar of the Central Alaskan Yup’ik Eskimo Language. Fairbanks.

      Jones, Rhie 1984: B. Jones, G. Rhie. English – Korean Practical Conversation Dictionary. Seoul.

      Kamiya 1988: T. Kamiya. Speak Japanese Today. Tokyo, Rutland, Singapore.

      Kim 1996: Kim, In-S. Colloquial Korean. London and New York.

      Kostova 1994: M. Kostova. Lingua latina. София.

      Ladzina 1966: T. Lazdina. Teach Yourself Latvian. London.

      Lehman 1976: W. Lehman. From Topic to Subject in Indo-European // Subject and Topic (Edited by Ch. Li). New York & London,  447- 456.

      Mohamed, Mazrui 2007: K. Mohamed, A. Mazrui. Swahili. USA.

      Moravcsik 1978: E. Moravcsik. On the Case Marking of Objects // Universals of Human Language. 4. Syntax. Stanford, 248-289.

      Okul sözlüğü 1994: Okul sözlüğü. I. Ankara.

      Oh 2006: S.-E. Oh. Korean Made Easy for Beginners. Paju-si.

      Pottier 1974: B. Pottier. Linguistique générale. Paris.

      Ramoniene, Press 2007: M. Ramoniene, I. Press. Colloquial Lithuanian. London.

      Rudin 1986: C. Rudin. Aspects of Bulgarian Syntax. Columbus.

      Russian Dictionary 1958: A Phrase and Sentence Dictionary of Spoken Russian. New York.

      Schmalstieg 1980: W. Schmalstieg. Indo-European Linguistics. Pennsylvania.

      Shibatani 2002: M. Shibatani. The Ainu Language // M. Shibatani. The Languages of Japan. Cambridge.

      Spanish Dictionary 2005: Collins Easy Learning Spanish Dictionary. Glasgow.

      Topic: Topic-comment // en.wikipedia.org.

      Wickman 1955: Bo Wickman. The Form of the object in the Uralic Languages. Uppsala & Wiesbaden.

     

           

---

    [1] Искам за благодаря на проф. Ж. Фьойе, който ми позволи да ползвам неговата граматика на готския език, която e под печат.

    [2] Във финските езици акузативът и притежателният генитив в резултат на звукови промени съвпадат формално, поради което, примерно в естонски, се говори само за генитив. Партитивният генитив се нарича просто партитив (Genitive Case; Estonian Grammar). По този начин в този език се оформят следната парадигма, която синтактически би се калкирала по следния начин в руски (съставните термини са от мен – Ив. Ил.): Номинатив: ilus raamat (raamat ’книга’)  = рус. красивая книга; Генитив-посесив: ilusa raamatu = рус. *(страница) красивую книгу (вм. страница красивой книги); Генитив-акузатив за тотален (цялостен) обект: ilusa raamatu = рус. (вижу) красивую книгу; Генитив-партитив за частичен обект (вкл. при отрицание): ilusat raamatut  = рус. *(не вижу) красивой книги.  Този генитив-партитив се използва не само с отрицание, а и с глаголи, които изразяват чувства, желания, одобрение, неодобрение и т. н. (по Moravcsik 1978: 270). Уикмън (Wickman 1955: 14) обобщава всички случаи на използване на генитив-партитив – частичност, отрицание, изразяване на чувства и т. н., с термина нерезултативно действие.

    [3] Във финландски положението с „падежите” е следното (Finnish Noun Cases; Moravcsik 1978: 271): Номинатив: Talo on helppo sana – буквално, ’къща е лесна дума’; Акузатив за тотален обект: Maalaan      talo-n ’ще боядисам къщата (цялата)’;    Генитив-партитив за частичен обект (вкл. при отрицание): Maalaan      talo-а ’боядисвам  къщата (не цялата)’; Генитив-посесив (съвпада формално с акузатив): talo-n ’на къщата’. В следващото изречение има и посесивен генитив, и генитив за частичен обект след отрицание: Еn pidä tämä-n talo-n varis-tä ’не харесвам на-тази на-къща цвета’. В унгарски също се различават тотален и частичен обект (Moravcsik 1978: 261), без обаче те да се редуват при отрицание: Olvasta a könve-t ’ (той) прочете книгата’ - срещу: Olvasott a könv-böl ’ (той) чете от книгата’. Същото обаче може да се види и в турски. Там по принцип определеното допълнение се маркира със специална акузативна морфема, а неопределеното не се маркира (Благова 2003: 58): Kitab-ý okuyorum ’чета книгата’ – срещу: Kitab-Æ okuyorum ’чета книга’. Подобно на унгарски, тук може да се добави трети, партитивен вариант ’чета от книгата’, което се изразявя с аблатив: Kitaр-tan okuyorum. Общото тук е, че окончанието на финския генитив-партитив произлиза от старо угро-финско аблативно окончание (Wickman 1955: 12). И в славянските езици партитивността се изразява с редуване на различни “падежни” форми: Он дал ему хлеб ’той му даде хляба’ – срещу: Он дал ему хлеба ’той му даде малко хляб’.

     

    [4] Противоположно на съчетанието ne ... que е съчетанието que ... ne със същия смисъл – вж. вече споменатото  Il est plus grand que je ne croyai ’той е по-висок, отколкото си представях’ (Dictionnaire 2005: 211).

     [5] Вж. Ив. Илиев. Болгарский конъюнктив в синхронном и диахронном аспектах – сп. „Балканско езикознание”, 1, 2013 (Под печат).