БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ / BULGARIAN
POETRY
Иван Г. Илиев (ivan_iliev20002000@yahoo.com)
ОПТИМИСТКАТА
Разхождат я във парка всяка сутрин,
приятелски помахва ни с ръка –
от месеци безсилна и скована,
жадуваща да стане на крака.
Животът щедро някои обсипва,
към нея е така несправедлив,
но вместо озлобено да проклина,
на всеки хвърля поглед обичлив
Човекът до нея с лице мълчаливо
помага, крепи я все тъй търпеливо.
„Такъв е животът!” – наум си повтаря –
„Веднъж те издига, а после събаря...”
И ето – в замяна на грижи и обич
тя демонстрира нагледен урок,
че силата мери се просто със воля,
а не в килограми и с бицепс широк.
И стимул му вдъхва, привидно немощна,
студа да не чувства – снежинка прехвръква ...
Редят се несгоди, изникват проблеми,
но тя, оптимистката, пак не помръква!
Песента (в изпълнение на Светла Илиева) може да се види в:
