БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ / BULGARIAN
POETRY
Иван Г. Илиев (ivan_iliev20002000@yahoo.com)
СЕВЕРЕН ГРАД (ПРЕВОД)
Отлетяха топлите дни
и се смръщи сиво
небето,
в тъмнина потъна
градът,
в тъмнина потъна
полето.
От комина пушек
струи,
хората залостват
вратите,
късна есен тук е
дошла
и тъга обхваща
душите.
Тъй студен сега е
брегът,
тъй суров е плажът
притихнал,
вятър свири, плиска
дъждът
и в мъгла градът ни
обвит е.
Пак се влачат
сивите дни
и студът ни хапе
без милост,
есента ни застига
хладна и дива.
Със килим градът се
покри,
шумолят листа под
краката,
до зори не мога да
спя,
капки дъжд пробиват
душата.
Лятото далеч отлетя,
донеси ми малко
надежда,
цяла зима пак ще го
чакам
да се върне топло и
нежно.
И по нас се лепи
гъста сива мъгла
и градът е в пара
потънал,
по скалите бият
остри вълни
и в морето с писък
се връщат.
Всички покриви
скоро ще се вледят
и на фона на
мрачния залез
над града се спуска
лепкав сумрак,
над главите капки
играят -
танцуват по
стъклата и се плъзгат във калта и се топят...
във калта и се
топят...
Песента (в изпълнение на Светла Илиева) може да се види в:
В оригинал на руски език (Андрей Древни):