Иван Г. Илиев - Рицарска кръв и други

РИЦАРСКА КРЪВ

От цялото кралство се стичат герои,

на слънцето броните ярко блестят.

След миг ще започне турнирът и всички

Един срещу друг във двубой ще летят.

Пристига и кралят, навред трубадури

за подвизи смели балади редят.

Красивите дами в очакване тръпнат

и своите рицари с поглед следят.

Сигнал прозвучава и всеки се втурва

да гони богатство, любов или мъст,

а рицарят, който спечели тълпата,

сега е в окови, разпънат на кръст.

Роден със талант да владее сърцата

и твърдо решен да надмогне Съдбата,

със скромен произход, но с годро сърце,

дори пред смъртта не отвръща лице.

СВЕТОФАРЪТ

След тежкия ден се прибирам във къщи,

усмивката твоя да зърна жадувам,

но ето пред мен светофарът се мръщи,

и бързам към теб, но на място буксувам.

И колкото и силно да желая

при теб да стигна и да те прегърна,

в лицето ми семафорът се смее

и сякаш се опитва да ме върне.

И всеки следващ светофар

от тебе ме отдалечава,

и всеки следващ светофар

по пътя ми към теб застава.

И днес сутринта преди да излезна,

 си казахме думи, които раняват,

сега съжалявам, копнея за прошка,

минутите бавно края вен преминават.

ЗА ТЕБ

Погледнеш ли ме с ангелска усмивка

и слънцето в небето на залязва,

когато пък за нещо ми се сърдиш,

във тялото ми сякаш нож се врязва.

За теб, щом трябва, ще убия,

през огъня към теб ще тичам,

дори със меч да ме пронижат,

пак ще крещя, че те обичам.

И даже в пропаст да ме хвърлят

или да ме качат на клада,

за теб през всичко ще премина,

за тебе всичко ще изстрадам.

ОБЛАЦИ ОТ СМРАД

Случайно минеш ли в зори

край някой наш промишлен град,

ще видиш стройните комини

да бълват облаци от смрад.

Кълба от лепкав черен дим

се стелят ниско над земята,

обгръщат всичко в облак прах

и тровят въздуха, водата.

Хубавата Татковина е покрита със комини,

а полята и горите със боклуци са зарити.

Тъй година след година си живеем във боклука,

раждаме се и стареем, без на никой да му пука.

Отрова в нашите реки,

с отрова пълно е морето,

отрова в нашите гори,

с отрова пълно е небето.

Отрова имаме в кръвта,

отрова има в дробовете,

отрова дишаме, ядем,

отровени са градовете.

МОМИЧЕТО СЪС МУЗИКА В ДУШАТА

Момичето със музика в душата

мечтаеше да стане музикант.

Приятел посъветва я да иде

на кастинг в шоу „Търсиме талант”.

И мислеше, че всички ще останат

пленени от неземния ù дар,

а журито събличаше я с поглед,

предвкусвайки солиден хонорар.

Момичето със музика в душата

мечтаеше света да покори,

но бързо я превърнаха в безлична,

безропотна машина за пари.

Наивно се остави във ръцете

на алчен и бездушен продуцент,

изстискваха последните ù сили

за жалък, унизителен процент.