Иван Г. Илиев - Война

Война

Живеехме с тебе врата до врата,

еднакви по кръв и език

и виждах приятел довчера във теб,

а днес ти си вражи войник,

във който се целя от своя окоп,

държейки в ръка автомат.

И мразя те, както се мрази човек,

когото си смятал за брат.

Нелепа война и абсурдна война,

кажи ми: „Кому е потребна?”.

Довчера приятели бяхме със теб,

а днес кръвожадно те дебна.

Нелепа война и абсурдна война,

животът превърна се в ад.

Преди бяхме хора, сега – зверове

и връщане няма назад!