Sunday, September 23, 2012

Българска поезия - Оптимистката


БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ / BULGARIAN POETRY

Иван Г. Илиев (ivan_iliev20002000@yahoo.com)

ОПТИМИСТКАТА

Разхождат я във парка всяка сутрин,
приятелски помахва ни с ръка –
от месеци безсилна и скована,
жадуваща да стане на крака.

Животът щедро някои обсипва,
към нея е така несправедлив,
но вместо озлобено да проклина,
на всеки хвърля поглед обичлив

Човекът до нея с лице мълчаливо
помага, крепи я все тъй търпеливо.
„Такъв е животът!” – наум си повтаря –
„Веднъж те издига, а после събаря...”

И ето – в замяна на грижи и обич
тя демонстрира нагледен урок,
че силата мери се просто със воля,
а не в килограми и с бицепс широк.

И стимул му вдъхва, привидно немощна,
студа да не чувства – снежинка прехвръква ...
Редят се несгоди, изникват проблеми,
но тя, оптимистката, пак не помръква!

Песента (в изпълнение на Светла Илиева) може да се види в:


Monday, July 2, 2012

SCRIPTURA MUNDI - The Cyrillic Alphabet

Ivan G. Iliev
Short History of the Cyrillic Alphabet 

(Article in Print - Iinternational Journal of Russian Studies) 

See Part 1 here:

See Part 2 here:

Иван Г. Илиев
Кратка история на кирилската азбука 
(Статия под печат - сп. Българска реч)

Виж статията тук:

MAPS AND BIBLIOGRAPHY / КАРТИ И БИБЛИОГРАФИЯ

За готите и др. като част от българската народност

Иван Г. Илиев
Език и народ в контекста на Балканите

Виж статията тук:

Първи стъпки в старобългаристиката - за азбуката

Иван Г. Илиев
Една наивна хипотеза

Виж статията тук:

Tuesday, May 15, 2012

Български относителни местоимения - Bulgarian relative pronouns

"Относително" - модални разширители при българските относителни местоимения 
Иван Г. Илиев

Виж цялата статия като ПДФ тук:

Thursday, May 3, 2012

БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ - СЕВЕРЕН ГРАД


БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ / BULGARIAN POETRY

Иван Г. Илиев (ivan_iliev20002000@yahoo.com)

СЕВЕРЕН ГРАД (ПРЕВОД)

Отлетяха топлите дни
и се смръщи сиво небето,
в тъмнина потъна градът,
в тъмнина потъна полето.
От комина пушек струи,
хората залостват вратите,
късна есен тук е дошла
и тъга обхваща душите.

Тъй студен сега е брегът, 

тъй суров е плажът притихнал,
вятър свири, плиска дъждът
и в мъгла градът ни обвит е.
Пак се влачат сивите дни
и студът ни хапе без милост,
есента ни застига хладна и дива.

Със килим градът се покри,
шумолят листа под краката,
до зори не мога да спя,
капки дъжд пробиват душата.
Лятото далеч отлетя,
донеси ми малко надежда,
цяла зима пак ще го чакам
да се върне топло и нежно.

И по нас се лепи гъста сива мъгла
и градът е в пара потънал,
по скалите бият остри вълни
и в морето с писък се връщат.
Всички покриви скоро ще се вледят
и на фона на мрачния залез
над града се спуска лепкав сумрак,
над главите капки играят -
танцуват по стъклата и се плъзгат във калта и се топят...
във калта и се топят...

Песента (в изпълнение на Светла Илиева) може да се види в:

В оригинал на руски език (Андрей Древни):














Wednesday, April 4, 2012

Източни родопски говори - село Припек / The Pripek Dialect (South-East Bulgaria)

1 - КЪМ ОПИСАНИЕТО НА ГОВОРА В СЕЛО ПРИПЕК, ДЖЕБЕЛСКО

2 - КЪМ ХАРАКТЕРИСТИКАТА НА НЕИЗМЕНЯЕМИТЕ ЧАСТИ НА РЕЧТА В ГОВОРА НА СЕЛО ПРИПЕК, ДЖЕБЕЛСКО

Христина Тончева, Иван Г. Илиев

Виж двете статии като ПДФ тук/See the two articles in PDF here:
https://docs.google.com/open?id=0B89GAeDeeOjZajhPNXM5M1RUWU9YXy1wQV9XZlB6Zw