MODERN BULGARIAN POETRY
ГОРДОСТ И ЗЛОБА
Съседът казваше за мене:
"Навярно ще умре от глад.
Морето не е до колене
и никой не е вечно млад."
Съвети "мъдри" пренебрегнах
и смело пътя си поех,
"житейски истини" потъпках,
пожънах слава и успех.
"Навярно ще умре от глад.
Морето не е до колене
и никой не е вечно млад."
Съвети "мъдри" пренебрегнах
и смело пътя си поех,
"житейски истини" потъпках,
пожънах слава и успех.
Със злоба и гордост безумно живях,
любов и омраза във рими възпях,
късмета си в трудни моменти изпитвах,
чуждото мнение често подритвах.
Към света закани сипех,
със глава стени руших,
силата ми намалява,
постепенно се смирих.
Ала още негодувам
срещу подлост и злина,
нощем тайничко сънувам,
че потеглям на война.
Мечтах да ида на луната,
мечтах света да покоря,
по стъпките на Марко Поло
мечтах на изток да вървя.
Със злоба и гордост безумно живях,
любов и омраза във рими възпях,
късмета си в трудни моменти изпитвах,
чуждото мнение често подритвах.
Достигнах края на Земята,
към друго още се домогвам
и сутрин щом очи отворя,
в гърдите ми изригва огън.
Със злоба и гордост безумно живях,
любов и омраза във рими възпях,
късмета си в трудни моменти изпитвах,
чуждото мнение често подритвах.
Песента Гордост и злоба (в изпълнение на Светла Илиева) може да се види в:
No comments:
Post a Comment