MODERN BULGARIAN POETRY
СЪЛЗИЦА ОТ РАДОСТ
Далече, далече от родния край,
далече на хиляди мили
съдбата захвърли ни като циклон -
да ходим недраги-немили.
Дойдохме да търсим щастлива съдба,
напускайки родния дом -
обграждат ни сиви и чужди лица,
обиди, гримаси, жаргон.
През летните месеци дъжд монотонен
в душите ни трудно заглъхва,
носталгия носи и вечни въпроси:
"Защо ли дотук се домъкнах?!"
През зимата вятърът вие свирепо
и хората с болка се питат:
"Ядем се от завист и как ще живеем
безпомощни и беззащитни?"
Но пролетно време край пътя щом видиш
разцъфнали вишневи клони,
затваряш очи и със мисли поемаш
далече към стария Пловдив.
Затваряш очи, неусетно забравяш
гнева и деня монотонен
и редом с потока от сълзи горчиви
сълзица от радост проронваш.
Сълзица от радост проронваш.
Депресия, лудост и нощи безсънни,
градушка безбройни дилеми:
Дали да се върнеш или да стоиш,
за своите щом си полезен.
Липсват ни китните тревненски къщи,
липсва ни гъстото мелнишко вино,
липсват ни рилските буки могъщи,
липсват родопските пъстри килими.
През летните месеци дъжд монотонен
в душите ни трудно заглъхва,
носталгия носи и вечни въпроси:
"Защо ли дотук се домъкнах?!"
През зимата вятърът вие свирепо
и белите роби се питат:
"Ядем се от завист и колко ли още
ще гледаме как ни подритват?"
далече на хиляди мили
съдбата захвърли ни като циклон -
да ходим недраги-немили.
Дойдохме да търсим щастлива съдба,
напускайки родния дом -
обграждат ни сиви и чужди лица,
обиди, гримаси, жаргон.
През летните месеци дъжд монотонен
в душите ни трудно заглъхва,
носталгия носи и вечни въпроси:
"Защо ли дотук се домъкнах?!"
През зимата вятърът вие свирепо
и хората с болка се питат:
"Ядем се от завист и как ще живеем
безпомощни и беззащитни?"
Но пролетно време край пътя щом видиш
разцъфнали вишневи клони,
затваряш очи и със мисли поемаш
далече към стария Пловдив.
Затваряш очи, неусетно забравяш
гнева и деня монотонен
и редом с потока от сълзи горчиви
сълзица от радост проронваш.
Сълзица от радост проронваш.
Депресия, лудост и нощи безсънни,
градушка безбройни дилеми:
Дали да се върнеш или да стоиш,
за своите щом си полезен.
Липсват ни китните тревненски къщи,
липсва ни гъстото мелнишко вино,
липсват ни рилските буки могъщи,
липсват родопските пъстри килими.
През летните месеци дъжд монотонен
в душите ни трудно заглъхва,
носталгия носи и вечни въпроси:
"Защо ли дотук се домъкнах?!"
През зимата вятърът вие свирепо
и белите роби се питат:
"Ядем се от завист и колко ли още
ще гледаме как ни подритват?"
Но пролетно време край пътя щом видиш
разцъфнали вишневи клони,
затваряш очи и със мисли поемаш
далече към стария Пловдив.
Затваряш очи, неусетно забравяш
гнева и деня монотонен
и редом с потока от сълзи горчиви
сълзица от радост проронваш.
Сълзица от радост проронваш.
разцъфнали вишневи клони,
затваряш очи и със мисли поемаш
далече към стария Пловдив.
Затваряш очи, неусетно забравяш
гнева и деня монотонен
и редом с потока от сълзи горчиви
сълзица от радост проронваш.
Сълзица от радост проронваш.
Песента Сълзица от радост (в изпълнение на Светла Илиева) може да се види в:
В превод на английски (Иван Илиев, Джим Парк):
В превод на руски (Александър Михалков):
В превод на чешки (Иржи Пешичка):
No comments:
Post a Comment